Защо едно момче отиде на бала си с метрото...
Балът по случай завършването на приблизително обучение е празник за всеки абитуриент. За мнозина това е най-големият празник до 18-тата годишнина. Девойки се суетят месеци преди тържеството, с цел да изберат най-красивата рокля и най-стилната прическа, а младежите внимават дали вратовръзката си отива с ризата и костюма. В последните седмици страната е превзета от празничната вълна на зрелостниците. Една по-различна и тъжна история на 12-класник трогна обществените мрежи.
Потребителка на Facebook показа в дълъг статус какъв брой разчувствана е била от безпаричен юноша, който тръгнал за бала си с метро. Момчето се веселило пред блока на класната си дружно с всичките си съученици. След като класът се отправил към ресторанта се оказало, че никой не желае да закара момчето, което не може да си разреши първокласен автомобил за транспорт.
Публикуваме без редакцията историята от Facebook за момчето, което потегли без чадър и пешком в дъжда за бала си:
" Бал 24. 05. 2016 година Наблюдаваме момчето със светлосиния костюм. Чудех се дали да пиша, само че съм много огорчена и разочарована, по тази причина взех решение да споделя какво се случи. Пред блока ни се " изсипа " цялостен клас зрелостниците с първокласни коли, джипове, лимузини, коя от коя по-луксозна. Всичко беше хубаво, хората се забавляваха, брояха от 1 до 12, абе всичко както си му е редът.
Заваля и се скрих под козирката, целият клас към този момент беше в жилището на съседката ми (тяхната класна), когато дойде пешком закъснялото момче със светлосиния костюм. Отворихме му входната врата, казахме му къде да се качи,той благодари и приключихме.
Добре де, стана време да потеглят към хотела, излизат всички, качват си се по колите... и си отпътуват. Изпращам ги аз като типичната клюкарка и виждам още веднъж момчето със синия костюм да върви пешком по улицата надолу. Питам съседа ми надалеч ли е паркирал индивидът, който го кара, при което слушам отговор който ме шашна, стъписа: " Ами не, той е пешком, отива към метрото. "
Викам: " МОЛЯ?!? " Оттам газ към нас, оставям кучето си, сграбчвам ключовете от колата и с 300... да го догоня.
Намерих го, таман щеше да пресича, почнах да бибиткам, разтварям вратата, крещя: " Влизай, днеска си с мене. Къде се намира хотелът? " Момчето влезе обезпокоеното: " Ами хотелът е след Хемус по бул. " Черни връх... "
Викам: " Добре. Аз карам, Вие ще ме упътвате. "
Тръгнахме и запитвам: " Защо не питахте дали някой не може да Ви вземе с тях?
" Ами питах ги, всички ми отхвърлиха. В едната кола били единствено девойки, в другата класната, а другите ми споделиха: Бегай от тука бе, разкарай се ".
" Ейййй " - крещя, - " Да, няма места, а тази лимузина??? А другите джипове, по какъв начин пък едно място не се откри??? Как може да са толкоз озлобени и егоистични??? "
И той вика: " Ами не можем да ги съдим, такива са, каквито са си. " И се усмихна.
За миг се замислих по какъв начин са го изпратили горките му родители, безшумно, добродушно, с метрото... Без нормалното бибиткане, балони, преброяване... Та той нямаше даже чадър. Добре, че спря да вали. Само тъй като момчето не се държеше като другите - дебелашки, жестоко, невъзпитано и тъй като беше сгънат, свенлив и стеснителен, никой не го предложения в колите си, които бяха взели " чартърен ", нали се сещаш - огромните гъзари. Та хвана ме гняв на днешната юноша, по какъв начин единствено го отбягваха... И к'во като е по-беден? Аз пък си му бях дама на бала и си го закарах до хотела! През цялото време ми благодареше... Миличкият. Почувствах се щастлива, че въпреки и с малко съм помогнала. Тези, с които е учил толкоз години, се направиха,че не го познават, а аз, която даже не го познавах, се веселя,че се срещнах с такава чиста душа, с такова възпитано момче. Колко заслепени са хората...
Спасихте от дъжда вашите скъпи облекла, прически, грим и обувки, само че оставихте момчето да върви пешком към метрото, валейки го дъжд, вървешком с наведена глава в един от сякаш най-щастливите му дни, неговия бал. Поздравявам те, Кристияне, че не смъкна усмивката от лицето си... Нито един път. Честито довеждане докрай и триумф! "
Инфо: www.standartnews.com
